Какво представлява давността за наказателно преследване? Давността за наказателно преследване е институт в наказателното право, който определя сроковете, в които държавата може да преследва извършено престъпление. След изтичането на тези срокове наказателното преследване се изключва. Уредбата е разписана в Наказателния кодекс (НК), чл. 80–81, и гарантира правната сигурност и защита на правата на гражданите.

🔹 Срокове за давност (чл. 80 НК) Съгласно чл. 80, ал. 1 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, ако не е възбудено в следните срокове:

20 години – за престъпления, наказуеми с доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;

15 години – за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от 10 години;

10 години – за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от 3 години;

5 години – за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от 1 година;

3 години – за всички останали случаи.

🔹 Начален момент на давността Давността започва да тече:

от довършването на престъплението – при завършени престъпления;

от последното действие – при опит или приготовление.

🔹 Спиране и прекъсване на давността (чл. 81 НК) Спиране: Давността спира, ако започването или продължаването на наказателното преследване зависи от решаване на друг въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

Прекъсване: Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи за преследване спрямо лицето, след което започва да тече нова давност.

🔹 Абсолютна давност (чл. 81, ал. 3 НК) Независимо от спирането или прекъсването, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора предвидения в закона срок. Пример: за престъпление с давност 10 години, абсолютната давност е 15 години.

🔹 Изключения: престъпления без давност (чл. 79, ал. 2 НК) Давността не се прилага за престъпления против мира и човечеството, като:

Геноцид;

Престъпления срещу човечеството;

Военни престъпления.

🔹 Практическо значение Разбирането на правилата за давността е от решаващо значение както за защитата на правата на обвиняемите, така и за ефективното преследване на престъпления. Давността предотвратява злоупотреби и безкрайно преследване.

📌 Заключение Давността за наказателно преследване е ключов институт в българското наказателно право, който балансира правото на държавата да наказва и правната сигурност на гражданите. Познаването на сроковете и условията за спиране, прекъсване и абсолютна давност е задължително за всеки практикуващ юрист и за лица, срещу които се води наказателно производство.