1. Правна същност на осиновяването

Осиновяването е уредено в глава осма от Семейния кодекс (чл. 77–109). То представлява правна процедура, чрез която между осиновителя и осиновявания възникват права и задължения, сходни с тези между биологични родители и деца.

Осиновяването може да бъде:

пълно – при което се прекратяват връзките с биологичните родители (чл. 101),

непълно – при което се запазват определени права и задължения спрямо биологичните роднини (чл. 102).

🔹 2. Условия за осиновяване (чл. 77–83 СК) ➤ Осиновявано лице: Може да бъде осиновено лице до 18-годишна възраст (чл. 77, ал. 1).

Близнаци се осиновяват заедно, освен по изключение (чл. 77, ал. 2).

Братя и сестри се осиновяват заедно при наличие на емоционална връзка (чл. 77, ал. 3–4).

➤ Осиновител: Дееспособно лице, което не е лишено от родителски права (чл. 78).

Минималната разлика във възрастта е 15 години, а максималната – 50 години (чл. 79, ал. 1), с изключения в определени хипотези (чл. 79, ал. 2).

➤ Забрани: Осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри не се допуска (чл. 80, ал. 1).

Изключения се допускат при осиновяване от баба/дядо при смърт или извънбрачно раждане (чл. 80, ал. 2–3).

Само съпрузи могат да осиновят съвместно (чл. 81).

➤ Допълнителни условия: Пълно осиновяване изисква вписване в Националната електронна информационна система (чл. 82), освен в изрично посочени изключения.

Информационната система се поддържа от МТСП и включва всички релевантни обстоятелства (чл. 83).

🔹 3. Административна и съдебна процедура по осиновяване (чл. 84–98 СК) ➤ Вписване на дете за осиновяване: Вписване се извършва от дирекция „Социално подпомагане“ при наличие на съгласие или по административно основание (чл. 84).

Извършва се задълбочена социална оценка и проучване на кандидатите (чл. 86).

➤ Електронна платформа: Кандидатстването се осъществява чрез електронната платформа за осиновяване (чл. 85).

➤ Съвет по осиновяване: Определя подходящ осиновяващ в срок до 1 месец от вписването на детето (чл. 95).

➤ Съдебно производство: Молбата се подава чрез дирекцията до компетентния окръжен съд (чл. 96).

Съдът заседава при закрити врата, събира доказателства, изслушва прокурора и постановява решение (чл. 97).

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок (чл. 98).

🔹 4. Видове осиновяване и последици (чл. 100–105 СК) ➤ Пълно осиновяване (чл. 101): Възникват пълни родствени права с осиновителя.

Прекъсват се връзките с биологичните роднини.

➤ Непълно осиновяване (чл. 102): Запазват се роднинските връзки с биологичните роднини, но родителските права се упражняват от осиновителя.

➤ Специални случаи: Осиновяване от съпруг на родител (чл. 103).

Наблюдение от ДСП за срок от 3 години след пълното осиновяване (чл. 104).

➤ Право на информация: Осиновеният, осиновителят или съпругът му могат да поискат съдебна информация за произхода (чл. 105).

🔹 5. Прекратяване на осиновяване (чл. 106–109 СК) ➤ Прекратяване от съда (чл. 106): При недействителност на акта – поради нарушение на изискванията;

При тежко разстройство на отношенията между страните;

По взаимно съгласие – при пълнолетен осиновен, навършил 25 години.

➤ Смърт: При смърт на осиновител – прекратяване само при интерес на непълнолетния (чл. 107).

➤ Последици: С прекратяването на осиновяването се прекратяват правните последици, освен ако законът предвижда друго (чл. 109).

📌 Заключение Правната уредба на осиновяването в България, особено след измененията от 2023 г., е изключително детайлна и поставя в центъра интереса на детето. Процедурата преминава през сериозен административен и съдебен контрол. Всяко лице, желаещо да осинови дете, следва да се консултира с адвокат, запознат със специфичните изисквания на СК, Закона за закрила на детето и Наредбата по чл. 83, ал. 4.